Храносмилането при кучетата
Вида / събирането на акото
Храносмилането и усвояването на храната при кучетата директно се отразява на количеството и вида на фекалиите, които са категоричен показател за здравето на кучето. Здравословното храносмилане от своя страна е неразривно свързано с качествена диета.
Pedigree® редовно тества продуктите и тяхното „представяне” в процеса на храносмилане, за да предложи най-подходящите храни за вашето куче.
Всички консервирани и сухи храни са тествани, за да се гарантира ефективен индекс на храносмилане.
Ако кучето ви има проблеми с храносмилането, трябва да прецените, дали не сте сменили диетата му прекалено бързо, или то е успяло да се добере до някои лакомства по някакъв необясним начин (които лакомства може да се окажат не толкова лесни за смилане и усвояване).
Сменяйте диетата постепенно
Прекалено бързата смяна на диетата или добавянето на „огризки от масата” може да доведе до неприятен вид на фекалиите и дори диария.Когато променяте диетата на вашето куче, ви препоръчваме да го направите постепенно, в продължение на поне 7 дни. Просто заменяйте порции от старата храна с нова, докато новата храна напълно замени старата.
Колкото по-голямо е кучето...
Кучетата от по-големите породи имат по-некачествени изпражнения от кучетата от по-малките породи и затова имат и повече проблеми, особено, когато променяте диетата им. Вероятно обяснение за това е фактът, че храната престоява по-дълго време в храносмилателния тракт на големите кучета, по-дълго време е изложена на бактерии, които причиняват постепенната ферментация на храната в стомаха.
Приятелските бактерии = „приятни миризми”
Доказано е, че пулпата на захарното цвекло, вид несмилаеми фибри, играе важна роля при правилното храносмилане. Първо, то подпомага ”приятелските бактерии” да се възпроизвеждат, което улеснява храносмилането. Тези фибри помагат да се изградят мастни киселини с къси вериги, които са източник на много енергия и поддържат стената на червата здрава. Захарната пулпа също така подпомага забавянето на ферментацията на белтъчини, което води до отделянето на по-малко вредни ( и често канцерогенни) вещества. Това от своя страна води до по-малко „лоша миризма" на фекалиите.
